Историк развенчава Стамболов

„Стамболов има своето място, постижения и заслуги в историята. Ала тези заслуги не ни освобождават от задължението да не подминаваме със снизхождение неговите грешки и провали, не ни отдалечават и на йота от нуждата да се сложи край на сляпото преповтаряне на неистините за ролята му в националната революция и да преразгледаме хладнокръвно стореното в годините на игото.“ Така определя задачата на новото си изследване скандалният историк и писател документалист Веселин Игнатов. Това е премиерната му книга „Стефан Стамболов – революционер без революция“. Разтърсващият труд с логото на „Милениум“ е на книжния пазар. Авторът, който в предходните си книги тази година посочи истината за всички спорни моменти в съдбата на Левски и ясно посочи кой от сподвижниците на Ботев е неговият палач, сега взема на прицел Стамболов. Отново задава най-болезнените въпроси и търси в историографията най-реалистичните отговори, анализира психологията на своя герой, физиката му, която предразполага към комплекси, словесните му излияния. Чрез всичко това той създава база, от която читателят сам да достигне до извода преувеличава ли официалната историческа наука ролята, която е изиграл Стамболов в епохата на предосвобожденска България. Веселин Игнатов дава ясен и недвусмислен отговор на въпросите: Бил ли е Стамболов наследник на Левски? „Когато иде реч за българския Свободотвòрец, за Стамболов не бива даже да се споменава! Апостол на свободата Стамболов не може да бъде, нито да се съизмерва с исполина на националното ни възраждане Васил Иванов Кунчев.“ Бил ли е водач на „въстанието“ в 1875 г.? „Какъв водач се оказва Стамболов? Там, където го няма, хората се опитват да въстанат.“ Каква е ролята му като главен апостол в Априлското въстание? „Всъщност тогава достига не своя връх, а дъното на падението като несъстоятелен главен апостол. Защото той, който трябвало да бъде първият въстаник, не въстава даже в помислите и сънищата си.“ Какво е участието му в Освободителната война 1877-1878 г.? „Истина е, че Стамболов, като влезе в освободена България, намисли нещо по-хубаво от премеждливата слава на борец. Той организира шайка и ограбваше напуснатите турски села – той стана мародер.“ Какво е силното му оръжие? „Стамболов определено е непригоден за революционер, но е чудесен производител на словеса. За него борбата с оръжие е противопоказна. Стихията му са нервозните фъртуни, хитруванията, словесното жонгльорство, апломбът.“ На предубедения читател всичко това може да се стори крайно, но единствената цел на автора е да покаже и тази страна на историческата фигура на възрожденеца, страна, която не е измислена от него – а описана от съвременниците на героя му. Веселин Игнатов отново ни кара да мислим върху измеренията на патриотизма и се стреми да ни убеди, че обичта към родината и нейните значими личности не е в сляпата ни вяра в техния героизъм, а в способността ни да прозрем истината за всеки от тях в различните им роли, действия и превъплъщения.