Оскарова писателка с нов роман у нас

Обучена медицинска сестра (голяма рядкост за средата на XIX век) е изпратена в провинциална Ирландия да осъществи двуседмично денонощно наблюдение над единайсетгодишно силно набожно момиче. За него се твърди, че не е приемало храна от почти пет месеца, а живее само благодарение на „манна небесна“. Чудо или измама се крият в основата на тази история, шумно подета от вестниците и предизвикала ожесточени спорове в научните среди? Каква страшна тайна е накарала това будно дете да откаже да се храни? Това е завръзката в „Чудото“ - новия хитов роман на Ема Донахю. Книгата е на българския пазар от днес в превод на Маргарита Терзиева, с логото на издателство „Милениум“. С присъщия си уникален стил авторката на бестеселъра „Стая“ майсторски пресъздава мрачната атмосфера на забутано селце, обзето от мистицизъм, предразсъдъци и жестокост. С пестелив, но експресивен език тя рисува ярки образи, които навяват сериозни размисли за цената на човешкия живот и за силата на волята. „Чудото“ вече бе обявен от критиката за поредния шедьовър на Донахю след „Стая“, който бе преведен на повече от 30 езика, екранизиран в Холивуд, номиниран за „Оскар“ - 2016 за най-добър филм, а авторката – за най-добър адаптиран сценарий. За ролята си на майката в лентата актрисата Бри Ларсън получи златната статуетка. Новата книга също вече е преведена или в процес на превод и издаване в редица държави. Меката на киното се готви и за нейната екранна версия, за чийто сценарий отново ще адаптира романа си самата Донахю. Новият роман е напрегната, провокираща интимна психодрама, основана на детайлите и събуждаща готически ужас. Тя е изследване на срещата на две души, които се променят взаимно, история за силата на любовта, която може да надмогне злото. Подобно на „Стая“, вдъхновен от ужасяващия случай на австрийския насилник Йозеф Фрицъл, държал в плен една от дъщерите, която му родила 7 деца, и „Чудото“ има своя документален първоизточник. Историята е основана на явлението „постещи момичета“, описано в редица католически страни от XVI до XX век. Младите жени твърдят, че живеят без храна месеци или дори години. За какво става дума? Анорексия, религиозна маниакалност, опит да привлекат вниманието и даренията на любопитните посетители, да предизвикат изумлението на лекарите, учените, свещениците? Всички се опитват да разберат дали наистина човек може да живее само от въздуха, светлината и Божията любов. Тези жени се оттеглят в своите спални, превръщайки ги в светилища, а в по-редките случаи на постещи мъже се наблюдава и друга форма на феномена – те парадират със своите постижения в лишаването от храна, превръщайки се в панаирджийски знаменитости. Донахю отново предлага изкусителен литературен деликатес, в който нагнетяващият любопитство разказ се смесва с исторически бекграунд и е гарниран с дълбоко емоционално разгръщане на героите. Големият въпрос, който поставя, е не това какво, а защо се се случва. Младата английска сестра Либ Райт приема със смесени чувства добре платената, но и неприятна задача – да установи какво се случва с Анна и да разкрие дали случаят може да бъде обявен за чудо или е измама. Либ усеща смесицата от религиозни и фолклорни вярвания, които витаят в селото, вглежда се внимателно в състоянието на все още стабилното момиче, следи дали тя има достъп до храна. „Всяко тяло е хранилище на тайни“, казва сестрата, проследявайки всички нишки, които могат да се провокирали детето да се обрече на глад – тъмни семейни тайни, религия, медицински хипотези. Прозира зад решението му неговата безпомощност и решителността му да използва единствената сила, която мисли, че владее – силата на отказа. Крайната атеистка Либ постепенно възприема религиозните схващания на Анна и започва да й въздейства и като изкусител, и като свят човек. Тя трябва да убеди пациентката си да надмогне своята обреченост на глада, да поеме първата глътка мляко. Това ще бъде нов вид тайнство – признаване на тялото, събуждане на „нуждата, копнежа, страха и съжалението. Цялата нечестива бъркотия на живота“.