13.09.2017 13:46

Тест предупреждава за рак

Видян 670 пъти | Коментари 0
Гласували 0 рейтинг: 0.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна


„След разчитането на човешкия геном, сега насочваме усилията си към разчитането и на микробиома, защото оказа се, той носи много повече информация за различните заболявания, отколкото геномът, който ни даде едва 30 % от нужната ни информация“, споделя доц. Цветан Велинов. По думите му рутинната микробиология, която в момента се използва в практиката, е подготвена да разпознае по-малко от 10 % от бактериите в нашето тяло. Усилията на учените сега са насочени не само към разгадаването на товаколко и какви са останалите бактериино и какво произвеждат. „Много от т. нар. неинфекциозни заболявания се оказа, че имат доста сериозна инфекциозна етиология. Например астмата. Но където и да „пипнат“ учените излиза, че ако не бактериална причина за заболяването, то най-малкото има някаква микробна компонента. И ако разгадаем микробиома, ще можем да предложим по-ефикасно лечение за редица болести“, твърди доц. Велинов.
А като говорим за вируси и бактерии, с първия учебен ден заболеваемостта от инфекциозни заболявания рязко скача. „Задължително е родителите да заведат децата си на прегледи и изследвания, преди да ги пратят на забавачка. Взима се фекална проба, прави се и паразитологично изследване“, обяснява доц. Велинов. Според него не сме достатъчно подготвени за вирусните заболявания. Симптоматиката им се припокрива, затова е важно родителите да се обърнат към лекар, за да се направи правилната диагностика. Микробиологичното изследване е това, което показва със сигурност дали става въпрос за вирус или причинителят на инфекцията е от бактериален произход. И съответно терапията е различна, тъй като вирусните заболявания не се лекуват с антибиотици.
„Антибиотиците много често се използват като лекарства на страха. И затова не са виновни само родителите, но и джипитата, които се презастраховат“, казва доц. Велинов. Но трябва да се знае, че бактериалното усложнение не настъпва веднага, а се появява след четвъртия ден. И тогава симптомите вместо да отшумяват, се засилват. Това е сигнал, че нещо не е наред. Например кашлицата се променя, появяват се жълтеникави храчки, секретът от носа също променя цвета си и се сгъстява.


Чрез микробиологичното изследване могат да се „хванат“ всички бактериални причинители. „Разполагаме и с бързи тестове за по-популярните вируси. Насочваме усилията си именно към улавянето навреме на най-разпространените инфекции, тъй като по нашите географски ширини знаем, че когато се чуе тропот на копита обикновено става въпрос за кон или магаре. Е, може и зебра да е, ама трябва да е избягала от зоопарка. В този смисъл не ни заплашват екзотични болести, но и тези, които си ги имаме, ако не ги третираме правилно, може да са опасни“, споделя доц. Цветан Велинов. И напомня, че когато се предписва антибиотик, задължително е преди това да се направи антибиограма.


„Имаме огромен проблем с резистентността, която набира все по-голяма сила. Изправени сме пред угрозата да не можем да лекуваме бактериалните заболявания, при това не само тежките, но и леките. Ако има една ранева инфекция например при диабетик, който е заразен с резистентен щам, то изходът може да е фатален
. А тези резистентни щамове стават все повече. На първо място са тези които се изолират в лечебните заведения и които причиняват вътреболничните инфекции – те са резистентни на повече от три групи антибиотици. Има такива, които са чувствителни само на една група, но и такива, които на нищо не са чувствителни като ацинетобактер баумани, псевдомонас аерогеноза, появиха се също и много резистентни ентерококи. Най-неприятното е, че такива щамове стават и едни от най-честите причинители на уроинфекции и пневмонии“, посочва опасностите началникът на Централната лаборатория по микробиология към УМБАЛ Александровска.
Нови антибиотици няма вече 30 години
Очакванията към тези, които ще се появят до няколко години на пазара, е бактериалните клетки да бъдат атакувани по нов начин. „Има разработки, които са насочени срещу вирулентността на щама, т. е. бактерията си живее, но не ни разболява. Другият подход е да се създадат антибиотици, които да засягат молекули и групи от органели в бактериалната клетка, които до момента не са третирани“, разяснява микробиологът.
По думите му в човешкото тяло имаме повече бактерии, отколкото собствени клетки. Те обаче не ни пречат, дори напротив – полезни са ни за много процеси. Стават „лоши“ когато ги третираме с антибиотици. „И колкото по-арогантно използваме антибиотиците, толкова повече бактериите ще намират начин да ни отмъстят“, категоричен е доц. Велинов.

<< назад

Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com