Евромагистратите обругаха новите закони от ГЕРБ

опитът на 10 от членовете на Висшия съдебен съвет да изискат „обяснения“ от него по отношение на реч, която той изнесе на конференция, организирана от МЕДЕЛ и Съюза на съдиите в България на 16-ти ноември тази година. Писмото изпратено от същите тези 10 членове на Висшия съдебен съвет съдържа завоалирани обвинения за „политическо говорене“, което провокира опасения сред съдийската общност, че тези обвинения ще бъдат използвани като мотив за отстраняването на съдия Лозан Панов от поста.

    Липсата на реформа на Прокуратурата

По време на комунистическия режим Прокуратурата представлява въоръжената ръка на закона, подчинена на властта, винаги готова „законно“ да отстрани или заглуши противниците на режима.

След смяната на комунистическия режим в България Прокуратурата остава по същество непроменена, запазвайки своята структура по съветски модел, въпреки критиките, отправяни както от вътрешни, така и от чуждестранни експерти. Главният прокурор си остава изключително важен властови фактор, без отговорност, точно какъвто е бил и по време на комунизма.

Тази система оцелява и по време на наблюдението, осъществявано от страна Европейската комисия и е на път да бъде легитимирана напълно, посредством последния ѝ доклад.

МЕДЕЛ счита това за провокативно, неприемливо и напълно противоречащо на най-скорошните препоръки, отправени от Венецианската комисия[5].

В допълнение, през 2009 г. ЕСПЧ критикува структурата на прокуратурата в решението си по делото „Колеви срещу България“, като сочи следното:

„Тази ситуация очевидно е била резултат от комбинация от фактори, включително и от невъзможността да бъдат повдигани обвинения срещу Главния прокурор, авторитарния стил на г-н Ф. като Главен прокурор, очевидно противозаконните методи на работа, до които той прибягвал, и също на институционални недостатъци. По-специално, изключителното право на прокурора да повдига обвинения срещу закононарушители, в съчетание с пълния контрол на Главния прокурор над всяко решение, издавано от прокурор или следовател, както и факта, че Главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет, някои от чиито членове са му подчинени, е такъв институционален режим, който многократно е бил критикуван … “

Въпреки заключенията на този авторитетен международен съд, институционалната структура на Прокуратурата си остава непроменена.

Абсолютната власт на главния прокурор в България е критикувана от председателя на Върховния касационен съд, което доведе до сериозни последствия за него, както вече посочихме.

“Горко му на всеки, който се противопостави на недосегаемостта на Главния прокурор“, коментира председателят на Върховния касационен съд пред медии. Той допълва и че към момента в България не действа механизъм за контрол над нарушенията на Главния прокурор[6].

    Създаване на нова Антикорупционна агенция

През януари 2018 г. България прие ново антикорупционно законодателство, приветствано от Европейската комисия: „най-значителната стъпка беше приемането на реформата на общата рамка за борба с корупцията през януари 2018 г.“

Беше създадена нова антикорупционна агенция. Като част от своята структура, новата агенция включва в себе си и звено, което досега е било част Държавна агенция „Национална сигурност“, което има правомощията да подпомага прокурорите в разследването на заподозрени в корупция от висок обществен интерес. Независимо, че самата агенция няма компетентност да разследва престъпления, агенцията има широки правомощия да подслушва и да извършва наблюдения. Това е агенцията, която е натоварена с отговорността по конфискация на незаконно придобито имущество в България.

Докладът по МСП не демонстрира безпокойство от факта, че една агенция, която има толкова голяма сила – от специфичните задачи на разузнавателните служби, използването на специални разузнавателни средства до конфискациите, има политически назначавано ръководство. Също така, се налага да отбележим, че няма правила, които да уреждат контрола над тази агенция.

Дълбоко обезпокоително е обстоятелството, че тази комисия започна действия по призоваването на председателя на Върховния касационен съд. Съдийското съсловие е обезпокоено, че това може да бъде използвано като повод от страна на прокуратурата за започване на разследване, което в последствие може да доведе до отстраняването от длъжност на съдия Панов като председател на Върховния касационен съд.

Председателят на Върховния касационен съд отказа да се яви пред Антикорупционната комисия, като отбеляза че подхода за призоваването му нарушава разделението на властите и същността на принципа на върховенството на правото[7].

Освен това, експертният анализ на новото законодателство показа, че новият закон е в сериозно противоречие с европейското законодателство и по-точно Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и съвета по отношение на принципите, заложени в него, свързани с конфискацията на незаконно придобитото имущество. Изземването на имущество без влязла в сила присъда е абсолютно изключение и е приложимо единствено и само, в случай че обвиняемият се укрива от процеса; Директивата не позволява конфискуването на имущество, което не е пряко придобито от престъпна дейност; Директивата не позволява конфискацията на имущество придобито от обвиняемия чрез сделка с добросъвестни трети лица. Българският закон съдържа разпоредби, които са в противоречие с така заложените в Директивата принципи.

Междувременно, когато съдия от Софийския градски съд реши да спре дело за конфискация, за да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, Председателят на Антикорупционната комисия публично обвини съдията в некомпетентност и недобросъвестност. Председателят на Антикорупционната комисия направи публично предположение, че съдията-докладчик лъже и допитването до Съда на ЕС ще има сериозни последствия за България.

Това изказване е последвано от редица изключително обидни публикации в медиите. Съответните публикации обвиняват съдията, че е силно зависим от престъпници и призовават към реформа по полски модел.

При тази фактическа обстановка Съдийската колегия към Висшият съдебен съвет отказва да защити съдията.

Нито едно от тези съществени обстоятелства не присъства в Доклада по МСП, което повдига сериозни опасения за неговата обективност и информираността на авторите му, относно реалната ситуация в България.

Механизмът за сътрудничество и проверка беше създаден като инструмент, който да помогне България и Румъния да зачитат напълно критериите от Копенхаген в изграждането на съвременна и наистина независима съдебна система.

Като пазител на Договорите, Европейската комисия има основно правомощие да оценява напредъка и да съблюдава тези критерии, поради което докладите по МСП играят съществена роля в подпомагането на двете държави да постигнат тази цел.

Последно представените доклади по МСП обаче не са крачки в тази посока, тъй като дават противоречиви сигнали, които могат да бъдат интерпретирани погрешно и да бъдат прочетени по много опасен начин, което ще доведе до подкопаване на румънската и българската съдебни системи.

По всички гореизброени причини, МЕДЕЛ призовава Европейската комисия към следното:

    да вземе под внимание всички гореизброени факти, като спешно изиска допълнителна информация и пояснения от компетентните румънски и български власти;
    спешно да обърне специално внимание на ситуацията, в която съдия Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд се намира, с оглед на идващия от различни посоки натиск, на който той е подложен.

MEDEL остава на Ваше разположение за всякакви допълнителни пояснения или информация, които бихте сметнали за необходими.

С уважение,

Филипе Маркес,

Президент на МЕДЕЛ, регистрирана в Регистъра на прозрачност на ЕК, № 981119221130-18

[1] https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2017)018-e

[2] https://rm.coe.int/opinion-of-the-ccje-bureau-following-the-request-of-the-bulgarian-judg/16807630af

[3] https://www.iaj-uim.org/iuw/wp-content/uploads/2017/11/RESOLUTION-on-BULGARIA-12-NOVEMBER-2017.pdf

[4] https://medelnet.eu/index.php/news/europe/399-medel-communique-on-the-proposed-amendments-to-the-judiciary-act-of-bulgaria

[5] https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2017)018-e : “Накратко, в сегашната българска система има слаб механизъм за отчетност на Главния прокурор, който по същество има имунитет срещу наказателно преследване и е практически несменяем чрез обвинение за друго неправомерно поведение. Това е само по себе си проблематично, а в системата управление на съдебната власт нарушава баланса между властите, тъй като силният главен прокурор е член по право на Висшия съдебен съвет, като в същото време е йерархически висшестоящ поне спрямо пет от членовете /на ВСС/“.

[6]https://verfassungsblog.de/the-disheartening-speech-by-the-president-of-bulgarias-supreme-court-which-nobody-in-brussels-noticed/

[7]http://www.bta.bg/en/c/DF/id/1904376

 Източник: Дефакто