Първата мисия за "докосване" на слънцето улавя слънчевия вятър

Слънчевата мисия, която се приближава към Слънцето, за да разкрие тайните му, прелетя достатъчно близо до повърхността на нашата звезда, за да направи ключово откритие.

Данните от слънчевата сонда "Паркър" разкриха източника на слънчевия вятър - поток от заредени с енергия частици, които се стичат от короната, или горещата външна атмосфера на Слънцето, към Земята.

Един от основните мотиви за мисията, наречена на покойния астрофизик Юджийн Паркър и стартирана през 2018 г., беше да се определи как изглежда вятърът, когато се формира близо до Слънцето, и как се измъква от гравитацията на звездата.

Докато сондата се приближаваше на около 13 милиона мили (20,9 милиона километра) от Слънцето, инструментите ѝ откриваха фини структури на слънчевия вятър там, където той се генерира близо до фотосферата или слънчевата повърхност, и улавяха ефимерни детайли, които изчезват, след като вятърът се изтръгне от короната.

Космическият апарат беше специално проектиран да прелети в крайна сметка на 4 милиона мили (6,4 милиона километра) над слънчевата повърхност, а в края на 2021 г. стана първата мисия, която "докосна" Слънцето.

Изследването, в което подробно са описани откритията на слънчевата активност, е публикувано в списание Nature.


Разплитане на слънчевия вятър

Слънчевият вятър е непрекъснат поток от плазма, който съдържа заредени частици като протони и електрони. Това широкообхватно явление включва и част от слънчевото магнитно поле и се простира далеч отвъд короната, като взаимодейства с планетите и междузвездната среда.

Съществуват два вида този вятър. По-бързият слънчев вятър струи от дупки в короната при полюсите на Слънцето с максимална скорост 497 мили в секунда (800 км в секунда). По-бавният слънчев вятър, разположен в същата равнина на Слънчевата система като Земята, тече с по-спокойната скорост от 249 мили в секунда (400 километра в секунда).

Бързият слънчев вятър обикновено не оказва влияние върху Земята. Но по време на максимума на слънчевия цикъл, 11-годишен период, през който слънчевата активност постепенно се увеличава, магнитното поле на Слънцето се преобръща. Това преобръщане води до появата на коронарни дупки по повърхността на Слънцето и до изпускане на изблици на слънчев вятър директно към Земята.

Разбирането на източника на слънчевия вятър може да помогне на учените да прогнозират по-добре космическото време и слънчевите бури, които могат да засегнат Земята.

Въпреки че могат да предизвикат красиви полярни сияния, слънчевите бури могат да окажат влияние върху сателитите и електрическите мрежи на Земята.

"Ветровете пренасят много информация от Слънцето към Земята, така че разбирането на механизма на слънчевия вятър е важно за практическите причини на Земята", казва в изявление съавторът на изследването Джеймс Дрейк, изтъкнат професор по физика в Университета на Мериленд, Колидж Парк. "Това ще се отрази на способността ни да разберем как Слънцето освобождава енергия и задвижва геомагнитните бури, които са заплаха за нашите комуникационни мрежи."

Данните на космическия апарат разкриха, че короналните дупки действат като душове, при които на повърхността на Слънцето се появяват струи под формата на ярки петна, маркиращи местата, където магнитното поле преминава навътре и навън от фотосферата.

Когато магнитните полета се разминават, движейки се в противоположни посоки в тези фунии на слънчевата повърхност, те се прекъсват и отново се свързват, което изпраща заредени частици, излитащи от Слънцето.

"Фотосферата е покрита с конвекционни клетки, като в кипящ котел с вода, а по-мащабният конвекционен поток се нарича супергранулация", казва в изявление водещият автор на изследването Стюарт Д. Бейл, професор по физика в Калифорнийския университет в Бъркли.

 Източник: CNN