Расизмът - премълчавана тема в надпреварата за Белия дом

Това е нещо, за което не се говори, и малко американци ще го признаят, гласувайки на 4 ноември, но расизмът си остава скрит предразсъдък в тези исторически избори, които може да пръв път в историята на САЩ да изпратят чернокожия Обама в Белия дом.

Кандидатът на Демократическата партия за президентския пост неизменно представя себе си като кандидата на всички американци. Той внимаваше да не го възприемат като водач на черното малцинство, но не скри гордостта си от двойната си идентичност - син на баща кениец и на бяла майка от Канзас. Расизмът е тема, която нашата страна не може да си позволи да игнорира. Това е път без изход, който ни блокира от години, заяви през пролетта 47-годишният сенатор Барак Обама. Според едно от последните допитвания на университета Станфорд Барак Обама може да загуби 6% от гласовете в деня на президентските избори заради цвета на кожата си. Това е цената на расовия предразсъдък. Расата е фактор за онези, които ще гласуват "за" и "против" Обама, обяснява Гари Уивър, професор в Американския университет и директор на Института за междукултурните отношения. Някои бели никога няма да гласуват за черен. Но малко е вероятно те да го признаят открито. Може да го направят при анонимна анкета, обясни той за АФП. Расистите най-често ще отрекат, че са повлияни във вота си от расата, защото това е обществено неприемливо Но насаме в тъмната стаичка те вероятно ще гласуват срещу Обама, добавя Уивър. Американците наричат това явление "ефекта Брадли" по името на бившия черен кмет на Лос Анджелис Том Брадли, който загуби изборите за губернатор на Калифорния, макар резултатите от допитванията да го сочеха за победител. Расата може да е пречка, но не е първостепенен въпрос за много американци. Той обаче си остава централен за някои от тях, особено за бялото население в селските райони на южните щати, отбелязва Пол Хърнсън, професор от университета в Мериленд. Много расисти просто няма да гласуват на 4 ноември. Някои ще гласуват за Маккейн, кандидата на републиканците, смята Уивър, който е бял, оженил се за чернокожа преди 38 г., когато щатите още забраняваха смесените бракове. Очаква се повече от 90% от чернокожите ще дадат гласа си за Обама, както и мнозинството от испански говорещите и огромна част от младежите. Тези три категории избиратели трябва да балансират броя на онези, които никога няма да гласуват за черен кандидат, подчертава той. Много малко американци признават, че са расисти, като се изключат няколкото хиляди неонацисти или членове на Ку Клус Клан, които са между 1000 и 2000 в южните щати. Средният американец никога няма да си признае, уверява Гари Уивър. Има развитие при младежите, за тях не е проблем да дружат с различните, констатира Брайън Монро, заместник-главен редактор на най-старото американско черно списание "Ебони". Най-голяма е пропастта между възрастните бели и младите. Ако младежите гласуват, те ще решат тези избори, добавя Уивър. Те са израснали след годините на борбата за граждански права, научили са в училище, че Америка е мултикултурна, плуралистична, защищаваща равенството. За тях Обама е представител именно на това общество, изтъква той. Черните са едва 13% от американското население - 40 милиона души - и се нареждат след испаноезичните (42 милиона). Съсредоточена в щатите на индустриалния Север и южно от Вирджиния, черната градска общност по-често живее отделно от белите в квартали, приличащи на гета. Социалното неравенство е поразително. В затворите има шест пъти повече чернокожи от бели - един на всеки 15 чернокожи е затворник. Макар расовите предразсъдъци да отстъпват, те не са изчезнали. За това говори фактът, че фигура на Обама, поставена в университет в Орегон, осъмна обесена на дърво. /БГНЕС