13.01.2021 14:31

Как гладуващият Дамян Дамянов написа най-популярното си стихотворение и издаде 50 000 тираж на стихосбирката с него

Видян 2964 пъти | Коментари 1
Гласували 1 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

Много подходящо и доста цитирано през 2020 г., а и във връзка с гладуващите ни истински народни артисти - хора на изкуството, е стихотворението на Дамян Дамянов, което всички знаят по началните му думи: "Когато си на дъното на пъкъла...". По-долу го публикуваме изцяло, но много интересна е и историята му, както я разказа неотдавна в тв интервю вдовицата му Надежда Захариева. Тя се развива в края на 90-те години, когато 5-членното семейство на поета съвсем буквално гладува, без пари и без да има какво да яде, спасявано единствено от гаджето на дъщерята на поета, чиято майка работи в стол, та доставя поне по 1 порция на глава за обяд. На всичко отгоре авторът на някои от най-лиричните стихотворения у нас по онова време е в много тежко здравословно състояние.


Следвайки максимата от литературата, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, пък и носейки името Надежда, Захариева се свързва с издателя Иван Гранитски и го моли да публикува неизвестни произведения на мъжа й. Той го прави без очаквания, просто за да помогне с малко на бедстващите. Поетът е против, но тя разстила на пода в хола им 117 творби, избира 57 от тях и ги преписва на машина. Носи ги в издателството. Избира името Още съм жив за стихосбирката.


Дамянов влиза в болница, единственият лъч за него е надеждата, че книжката ще излезе и ще донесе по-добри дни. Издателят се спешава, успява да достави някакви сигнални бройки. Вътре е и споменатото вече стихотворение за Дъното, което ще се превърне в най-популярното на идващия 21-век, особено пък в интернет - пространството, където всекидневно се шерва и шерва, и шерва от хиляди хора.


Става чудо - книгата достига 50 000 тираж - при гросмайсторски за поезия тогава 1000 бройки (днес е сведен до 300).


Когато си на дъното на пъкъла


Когато си най тъжен и злочест


От парещите въглени на мъката


Си направи сам стълба и излез


Светът когато мръкне пред очите ти


И притъмнява в тези две очи


Сам слънце си създай и от лъчите


Създай си стълба и по нея се качи


Когато от безпътица премазан си


И си зазидан в четири стени


От всички свои пътища премазани


Нов път си направи и сам тръгни


Трънлив и зъл е на живота ребуса


На кръст разпъва нашите души


Загубил всичко, не загубвай себе си


Единствено така ще го решиш



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com
реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

.