28.06.2018 09:36

Руската критика за Софийска опера: Батут, демоде и несполучливо пеене

Видян 797 пъти | Коментари 0
Гласували 0 рейтинг: 0.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

 Тук всички си влачат краката, седят, облегнати на хълбок, падат, разтваряйки ръце, тресат копия, мечове, гриви, въртят странно очи и правят разни стъпки от асортимента на детския театър, като допълват картината с мизансцени. Никой не би се удивил на всичко това, ако българските актьори бяха на кънки. Но не! Артистите пеят и скачат на батут по трима, дори правят във въздуха шпагат. И между другото шпагатът излиза много по-сполучлив, отколкото високите ноти.

Докато Тодор Живков и Леонид Брежнев се целуваха уста в уста като кръвни братя, всеки продукт, „произведен в България“, беше шумно акламиран в бившия Съветски съюз - от консервите с лютеница до концертите на Емил Димитров, Лили Иванова, Васил Найденов, Ритонците, „Трамвай № 5“, които наистина пълнеха зали и стадиони.

Но и най-добрите ни музиканти се въздържаха от турнета в Москва и Санкт Петербург, където класиката е религия от векове. Сега обаче Софийската опера дръзна да покаже в Болшой театър „Пръстенът на нибелунга“ на Вагнер, „Янините девет братя“ на Любомир Пипков и балета „Корсар“ - след серия от преговори между политици и културтрегери през последните пет години.

От възторжените репортажи на пътувалите със софийската опера журналисти не стана много ясно, че нашите артисти всъщност са били поканени да запълнят сцените, освободени през май от трупата на Болшой, която по това време гастролирала в Китай и Япония. Отзивите на руските критици за изявата на българите съвсем не са благосклонни. Юлия Бедерева от влиятелния вестник „Комерсант“ твърди, че трагичните герои в „Пръстенът на нибелунга“ са изглеждали комично и се чуди на сценографията, измайсторена от живеещия в Париж художник Николай Панайотов.



„В началото над сцената надвисва загадъчна конструкция от три конуса. Какво означават те, публиката ще разбере по-късно, когато се спуснат надолу. И ще се окаже, че те символизират Валхала (дворец, в който според скандинавската митология живеят повалените в битки воини - бел. ред.). Конструкцията е многозначителна - конусите изобразяват ту гора, ту планини, ту пламъци. В края на краищата те служат за екран за видеопрожекция на смешен змей и жаба, в които се превръща гномът Алберих. Като под шапка невидимка. Е, и какво, ще каже зрителят, какво като е смешно?


Тук всички си влачат краката, седят, облегнати на хълбок, падат, разтваряйки ръце, тресат копия, мечове, гриви, въртят странно очи и правят разни стъпки от асортимента на детския театър, като допълват картината с мизансцени. Никой не би се удивил на всичко това, ако българските актьори бяха на кънки. Но не! Артистите пеят и скачат на батут по трима, дори правят във въздуха шпагат. И между другото шпагатът излиза много по-сполучлив, отколкото високите ноти. Има дори плуване във вода.


В този смисъл акробатичните номера на батут, съчетани с пеене, могат да бъдат окачествени като иновация. Над сцената във въздуха с тракане се появява пластмасовият летящ кораб - това е Логе. Може би оркестърът отчасти стана жертва на специфичната акустика на Болшой театър. Естествено, не в случаите, където губеше сили и звучеше нестройно. Мнозина от певците имаха някои сполучливи фрагменти, но като цяло те нямаха никакво отношение нито към Вагнеровия, нито към какъвто и да е друг вокал в определен стил“, громи критичката.



Балетът „Корсар“ също е подразнил познавачи в руската столица - най-вече със съветския си почерк в постановката. Произведението с музика по поемата на Байрон се смята за касов хит, откакто се появява на сцената. В Русия творбата идва през 1858 - две години след като хореографът Жозеф Мазильо я поставя в Парижката опера. През 1863 Мариус Петипа усъвършенства „Корсар“ с 20-минутната сцена „Оживената градина“. През ХХ век към спектакъла добавят знаменитото па-дьо-дьо, превърнало се в задължителен елемент на балетните конкурси. Така еклектичният „Корсар“ се оказва красиво зрелище, необременено от строгите канони, типични за онова време.

 

На този фон „Корсар“ на Софийската опера - проект на трима съветски американци, ухае на 80-те, твърдят в Москва. Като истинско дете на „застоя“ в СССР, категорични са експерти в мегаполиса. Ето какво пише Татяна Кузнецова.

 
„Елдар Алиев - автор на либретото, постановчик хореограф и художник по осветлението, сценографът Семьон Пастух и авторът на костюмите Галина Соловьова заминаха за САЩ в началото на 1990. Оказа се, че са търсени емигранти - поработиха по целия свят, дори и в Русия.

 

Само че от българския „Корсар“ става ясно, че възгледите на този екип за балетната класика са формирани в годините, когато Елдар Алиев танцува в ленинградския Кировски театър, а семейната двойка Пастух-Соловьова си вади хляба в съседния Малий театър за опера и балет. Българският „Корсар“ е весел и нагласен - през 1980 балетният реализъм вече не бе модерен. Тогава се приемаше и леката шега над дремещата класика. Затова Семьон Пастух изобразява източен приморски базар с пъстри къщички.

 

Харемът икономично е обозначен с развяващи се завеси, а пещерата на корсарите Пастух е направил като щампа - от тръби в сребрист цвят и други подобни метални изделия. Галина Соловьова се оказва по-консервативна от мъжа си - разноцветните пиратски дрехи, бродираните сутиени над златните пачки, пищните поли над шалварите можеха да се видят през 70-те в СССР. Алиев, който днес е художествен ръководител на Приморския филиал на Мариинския театър, е произвел тази грандиозна вивисекция, на която са способни само съветските хореографи, отнасящи светлината на руската класика в световните дълбини.”

От рецензиите става ясно, че в Болшой театър успех е имала единствено операта „Янините девет братя“. Творбата на Любомир Пипков е нещо наистина непознато за изкушения московски зрител, който е преситен от всякакви арт хрумвания. Костюмите и маските на кукери и бабугери, които изпълват постановката на Пламен Карталов, са тъкмо за столичните ценители в Русия.


Сега и академикът се надява, че Болшой ще върне визитата у нас. Само че в хитовете на най-прочутата в света руска класическа трупа участват десетки певци, музиканти и театър майстори - а това означава усилия за грандиозно финансиране. Така че няма място за постсоциалистически оптимизъм - България отдавна не е Запад за Русия.



Източник: Гласове
 
















Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com
реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !