11.05.2019 09:05

За българското национално участие на Венецианското биенале - без любов и омерзение

Видян 3472 пъти | Коментари 1
Гласували 11 рейтинг: 3.8182
много слаба слаба добра много добра страхотна


Стефания Янакиева

Бях позабравила за българското национално участие на Венецианското биенале, но 2-3 снимки, публикувани във Фейсбук  и една Покана за официалното откриване на Българския павилион на 58-то издание на изложбата за изкуство La Biennale di Venezia ми напомниха за него и реших да се поинтересувам какво става, още повече, че съдържанието на поканата  ме изненада. Та, от нея разбрах, че освен куратор и комисар, българският павилион по неведоми пътища се е сдобил  и с директор – Катя Ангелова (лично за мен неизвестна персона). Веднага (без омерзение) в мен се породиха няколко въпроса: кой и кога е назначил този директор, какви са неговите функции и не се ли припокриват те с тези на комисаря, и не на последно място кой и за какво точно му плаща? Всъщност за първи път чувам национален павилион да има освен куратор и комисар, и директор, при това представен само с двама артисти. Не знам защо, но в главата ми зазвучава песента на „Ревю“ „Директор на водопад“. За тези които не знаят, комисар на Българското национално участие е Националната галерия и тъй като в момента и. д. директор е Яра Бубнова, по презумпция тя изпълнява тази длъжност. Най-общо казано, комисарят координира националния проект и въпросите по неговото осъществяване на биеналето. Тогава защо Зорница Миткова (която не е служител на НГ, или поне името й не присъсва на сайта) отговаря за, цитирам „Прес офис на Българския павилион на 58-то издание на изложбата за изкуство La Biennale di Venezia“, а не ПР отделът на НГ? При положение, че има цял отдел отново се плаща на външен човек. Защо? – питам аз (без омерзение). Дали директорът на НГ няма доверие на екипа си?

Следващото нещо, което правя е да разбера, след като има толкова директори и медийни експерти, как е отразено националното ни участие в чуждестранните медии и каква е международната реакция за него броени дни преди официалното откриване. Намирам The official website of the Bulgarian Pavilion at the 58th International Art Exhibition - La Biennale di Venezia и за моя най-голяма радост, най-накрая, в общи линии, четейки английския текст, добивам представа за концепцията на проекта (която от двете страници на български, приложени към поканата, а и от всички обяснения преди това, остана твърде енигматична за мен), освен това разбрах коя е и Катя Ангелова, но не и какво прави на практика в цялата схема. Дотук добре, или за да е по-ясно - so far so good. Продължавам търсенето на информация и попадам на The Venice Questionnaire: Rada Boukova and Lazar Lyutakov на ArtReview – анкета предназначена за художниците и кураторите, излагащи и куриращи различните национални павилиони на Венецианското биенале през 2019 г. От въпросника разбирам, че Рада Букова и Лазар Лютаков не се чувстват български артисти, а космополитни, като на въпроса дали да представи България на биеналето за него е чест, Лютаков отговаря, че това не е чест, „а възможност и отговорност“. (Значи, и те така - без любов.) Но нали живеем в интересни времена, тези отговори, разбира се, ме изпълват с нескрита международна гордост. Не знам по каква причина кураторът Вера Млечевска въобще не участва в тази анкета.

Продължавам търсенето и виждам публикация (от 30 април т.г.) в е-flux (където публикациите са платени), като там е пре-предадена информацията от официалния уебсайт на Българския павилион. Няма дори една авторска дума от сорта на: това е интересно представяне на страна, която от много години няма национален павилион – елате и вижте, препоръчвам Българския павилион и т.н… Явно това е единственият принос на официалния международен медиен контакт - ПР агенцията Сasadorofungher Comunicazione за популяризиране на Българското участие, агенция на която също се плаща.

В престижното издание Frieze в статията Frieze’s Guide to Venice: What To See at This Year’s Biennale - Българският павилион не е споменат, но затова пък Португалският павилион, който е на същото място, където се намира и българският, в палацо Giustinian Lolin, е прекрасно представен. В многобройните и интересни статии на ArtNews, посветени на тазгодишното Венецианско биенале и на участниците в него, отново няма и дума за България, докато широко са коментирани павилионите не само на големите и богати държави с традиционно участие на биеналето, но са отбелязани Гана, Мадагаскар, Малайзия и Пакистан, като страни които ще участват за първи път. Може да бъдат дадени още много примери за това къде Българският павилион не е отбелязан.

Та, каква констатация (без омерзение) може да се направи от всичко това: че или Българският павилион във Венеция не прави на никого впечатление, или че комисионери, директори и платени национални и международни медийни контакти не са си свършили работата, или и двете. Всеки може да си направи изводите сам. Жалко е, че въпреки значителното за нашите стандарти финансиране на българския павилион от 500 000 лв., осигурени от Министерство на културата, по всичко изглежда, че участието ни ще премине незабелязано. Или по думите на един известен български художник, изказани (без любов) в едно телевизионно предаване „без много шум“ и да не е „бомбастично“. Все пак, може да се надяваме, че въпреки липсата на реклама и адекватно представяне Българският павилион няма да бъде напълно отминат от публиката на Венецианското биенале.

Източник: ficusart.com



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com
реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.