15.02.2020 08:42

Ерик-Еманюел Шмит за книгата си Хитлер: Написах я, за да разбера как човек става чудовище изобщо

Видян 1205 пъти | Коментари 0
Гласували 2 рейтинг: 4.5000
много слаба слаба добра много добра страхотна

 Източник: БНТ


 


Французинът Ерик-Еманюел Шмит - писател, драматург, дори музикант, посети България за юбилея на директора на Народния театър Мариус Донкин. В един роман на Шмит Хитлер успява да влезе във Виенската художествена академия и става просто художник, а светът вече е друг.


В една ваша книга Хитлер става просто художник. Това помогна ли ви да разберете политическите чудовища?


Да. Написах книгата, за да разбера как човек става чудовище изобщо. Описвам Хитлер на 17. Нормално младо момче, с нормални проблеми. Малко се притеснява от момичетата. Страда, защото е загубил майка си от рак. Опитва се да забрави бащата насилник. Вълнува го изкуството. Иска да бъде художник. Ходи на опера. Не е антисемит. Симпатично младо момче. Но как стана едно от най-ужасните чудовища? Това опитвам да разкажа. Представям си ХХ в. без диктатора Хитлер, а с художника Хитлер; след което описвам ХХ в. с диктатора Хитлер. Така открих, че чудовището не е далеч от всеки от нас. Ако опростим реалността и отхвърлим сложността, ако изберем изкупителна жертва, ако винаги трябва да бъдем прави. Лесно е да станеш Хитлер или поне нацист. Казват: „Той е луд, не е като нас“. О, не, напротив, Хитлер сме ние! Аз, вие! Ако не внимаваме! Чудовището е една от нашите възможности. Трябва да го затворим, защото винаги може да се измъкне.


Във всеки от нас има по един малък Хитлер, така ли?


Да! Повечето го държат затворен в клетката, ама други го пускат.


А не трябва ли просто да го убием?


Не можем да го убием. Можем да го владеем. Никога не сме приключили със злото. То е упорито. Толкова време отделяме на доброто, а злото вършим за секунда. То е по-силно. Срещу такъв враг ни трябват всички сили. Хитлер в нас не умира; трябва да го държим под ключ.


Интересно ми е, Гугъл и Фейсбук щяха да попречат или да помогнат на Хитлер?


Да Ви призная, страх ме е, че потенциално те помагат на Хитлер.


Защо?


Защото Туитър, Фейсбук и пр. позволяват анонимност, безотговорност, омраза и глупост, както никога преди. Цифровите технологии снижиха качеството на политическия дебат. Да, Арабската пролет дойде заради социалните мрежи. Но те подкопават демократичните процеси във всяка демокрация. Сама по себе си никоя медиа не е лоша. Но тази лесно се подчинява на глупостта и омразата.


С технологиите животът стана по-мистичен или по-рационален?


Вижте историята. Появи ли се нова медиа, насилието расте. Ето Европа: Гутенберг изобретява книгата – и после два века религиозни войни!


А пък радиото помогна на Хитлер.


Да! Появата на радиото и киното подпомогна диктатурите. Мислим, че новата медиа е върховен израз на свобода. А тя носи и опасност. Но да изразиш глупост, насилие и омраза винаги е по-силно от доброто, учтивостта и свободата. С всяка нова медиа човечеството прави крачка напред технически - и крачка назад морално.


Къде тогава е отговорността на писателя и на философа, като Вас? Например Хайдегер е бил член на нацистката партия.


Философът е като магазин. Влизате и купувате нещо, но друго – не искате да купите. Ето Хайдегер: велик мислител. Но човекът не е на нивото на мислителя. Никога не се разкая! Ами дори великият френски философ Русо не е на висотата на труда си. Но пък ни дадоха да мислим немислими дотогава неща. От нас зависи да изберем. Същото е със свещените книги. В Стария завет има толкова призиви към любов, колкото и към насилие. В Корана някои неща извисяват духа, после идва сурата за кравата, където пише да се убиват евреи и християни. Дали книгата е велика, зависи от това как ще я прочетем. Ако чете слабоумен, великите свещени книги ще са на нивото на слабоумието му. Интелигентният ще открие интелект. Който иска да се извиси, ще се извиси. Четенето прави книгата. А ние сме свободни да изберем.


Но трябва ли писателят да заеме политическа позиция? Или това е само френска и славянска илюзия?


Не бива да заема партийна позиция. Но ние даваме визия за света, а тя е политическа. В моите творби има ценности и идеали; те са истинската светлина на историите ми. Е често разказвам и обратното на това, в което вярвам. Но то се осветява от моята вяра. Всеки писател е ангажиран.


Днешните лидери интересни ли са за Вас, за книга? Например Макрон, Тръмп, стават ли за герои?


Ще избера френския президент.


Така ли, защо?


Защото дълго имахме за президенти литератори, даже писатели. Де Гол бе не само голям читател, но и голям писател. Жискар д‘Естен обичаше и да пише, и да чете, членува във Френската академия. Митеран: голям читател, който обичаше писателите. И после това свърши. Ширак, Саркози, Оланд не са читатели и не опитаха да се правят на такива. А пък образът на политика и президента девалвира. Защо? Когато четем, се интересуваме от всичко и всеки. От работника, за когото пише Зола, и


продължи >>

Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com
реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

.