12.10.2009 15:19

48% от българите: Вазов е най-големият майстор на нашия език

Видян 1630 пъти | Коментари 0
Гласували 2 рейтинг: 5.0000
48% от българите: Вазов е най-големият майстор на нашия език
много слаба слаба добра много добра страхотна

Не е вярно, че българите са безразлични към родната книга. Това сочи представително за страната проучване на най-популярния младежки сайт у нас slava.bg. От 1 октомври за 10 дни до неделя следобед в 16 часа бяха гласували 3417 души от над 200 населени места в нашата държава и наши сънародници в 40 държави. За едно гласуване е приеман само по 1 вот от IP, за да се избегне манипулация на проучването.
Резултатите са показателни, че въпреки всички вълнения и брожения, предизвикани миналата година от играта Голямото четене и първото място в нея на романа Под игото, Дязо Вазов е фаворит на хората. Той печели убедително с близо половината гласове – 48%. Към 16 часа в неделя това са 1656 души.
Второто място е за най-добрия познавач на българската душа Йордан Йовков. Гениалният автор на разкази е определен като най-добър майстор на езика ни от 448 участници в анкетата. “Аз нямам любим автор, но имам предпочитани. В този смисъл подкрепям Йовков, защото неговият език наистина е изключително красив”, коментира министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова. В момента тя провежда в цялата страна усилена кампания за възраждане и развитие на родната реч, която според нея е една от най-големите жертви на прехода. “Низвергването на езика е една от причините за духовната криза, в която сме изпаднали”, смята министърът. 
Изненадващо за мнозина чак трети е класиран Христо Ботев. Той печели сърцата на 13% или 435 гласували за своето майсторство в претворяването на българския език в безсмъртна поезия и остра публицистика.
Четвъртото място е за Елин Пелин с 8% или 267 гласа. Пета позиция е отредена от участниците в класацията на огнения Никола Вапцаров със 145 гласа. Шести с минимална разлика е нежният лирик Димчо Дебелянов – със 139 вота. Седмата позиция е за наш съвременник – починалия преди броени години Николай Хайтов, чиято 90-годишнина от рождението чествахме неотдавна. Авторът на Козия рог, Мъжки времена и възродителят на мита за Петко Войвода печели одобрението на 110 българи или 3% от подалите гласа си в анкетата. През едно място от него е друг съвременник – Йордан Радичков, който е десети със 72 вота. Между тях попада с 98 гласа Христо Смирненски.
Последните две места в листата за най-голям майстор на българския език са двама истински ювелири на изящната словестност и мерената реч – символистите Николай Лилиев с 1% и Теодор Траянов, който има едва 15 гласа.
Може би не е чудно в тази връзка, че именно две деца от кръстеното на него столично училище участваха в последния нашумял случай за насилие между средношколци. 



 
Олимпийски цикъл за програмите



На всеки четири години ще се осъвременяват учебниците и учебните програми, каза още просветният министър. Целта е часовете с упражнения да станат много повече, а преподаването на дълги и сложни уроци да се намали значително. Фандъкова даде пример часовете по български език и литература, където ще се променят програми, понеже учебното съдържание е доста претоварено. Най-много ще се облекчат учебниците по литература, добави тя. В отговор на въпрос дали трябва да има отпадане на автори от съдържанието по български език и литература, министър Фандъкова каза, че не бива дискусията да се насочва в тази посока - кои автори да отпаднат. Най-напред трябва да се заложат целите, като освен знанията, са важни и практическите умения - учениците да могат да говорят и пишат правилно. Всичко това се получава с упражнения и активни интерактивни форми, посочи тя.
По думите й експертите ще преценят до каква степен кой автор трябва да бъде засегнат, но е безспорно, че българските класици трябва да имат водещо място в учебната програма.
 Това стана ясно на конференция за средното образование, организирана от КНСБ и от СБУ тези дни.  Актуализацията на учебните програми ще започне веднага – още от тази година. Стартира с гимназиалния етап, защото там са най-старите учебни програми, а през последните години бяха променяни програмите от първи до осми клас, посочи министърът. Трябва да се работи по промяната в програмите по всички учебни предмети, за да може да се състави общата картина на учебното съдържание, каза Фандъкова, цитирана от БТА.
Актуализираните учебни програми ще бъдат тествани, за да се оцени тяхната ефективност. Това ще се осъществява два пъти в годината със съответните групи за проверка в училищата, същото се предвижда и за тестовете за изпитите след седми клас. Тези апробации ще бъдат сред групи от ученици, за да се усети как децата ги приемат или пък дали ги отхвърлят.



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com

Свързани новини

реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

.