21.01.2019 09:27

Властта създава Министерство на истината

Видян 1744 пъти | Коментари 1
Гласували 3 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

   България превърна общия регламент на ЕС за защита на данните (GDPR) в инструмент за манипулации и ограничаване на свободата на словото, алармира англоезичният портал Euelectionsbulgaria.com. Вътрешната комисия на НС прие скандалните поправки на кабинета в Закона за личните данни (ЗЛД), за които се твърди, че е вдъхновен от GDPR.  На практика обаче се появи държавен орган, който  ще преценява коректността на журналистическите материали и ще може да налага глоби.

Припомняме, че GDPR влезе в сила през май м.г. с конкретната цел да се спре злоупотребата с частни данни на гражданите от страна на бизнеса. Още тогава 19’ предупреди за поредицата от критични становища на различни организации, които се изсипаха върху българския вариант на промените в Закона. Както се оказа експертите не без основание алармираха, че поправките могат да повлекат след себе си цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнеса и дори до блокиране на съдебни изпълнения. Автор на закона се каза МВР, а под мотивите е било поставено името на премиера Бойко Борисов.
   Според поправките в българския им вариант всяка медия ще трябва да взема предвид поне 10 фактора, когато пише статия: естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху "собственика" им и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста, и т.н. Преценката дали това е спазено ще е субективна, което е предпоставка  за цензура и репресии спрямо издания. Специален орган ще проверява дали е налице „законосъобразно обработване за журналистически цели“ за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък от критерии. Според експерти нито КС, нито ЕСПЧ, нито Съдът на ЕК, нито българските върховни съдилища са имали самочувствието и дързостта да дадат всеобхватно определение на това що е „законосъобразно журналистическо изразяване“.
Подобно прилагане на закона е в пълен в разрез с онова, което е предвидено от европейския му вариант. Според директора на Програмата Достъп до информация (ПДИ) Гергана Жулева и адвокат Александър Кашъмов в Общия регламент на ЕС за защита на данните изрично се казва, че изискванията му трябва да отпаднат относно обработването на лични данни за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване, както и че GDPR не може да засяга свободата на словото.

  „Това е единственият закон в ЕС, в който има такъв пространен списък с основания за законосъобразно журналистическо изразяване", каза пред Сега адвокат Кашъмов. В Западна Европа регламентът GDPR, имащ за цел да защити личната информация на обикновените граждани, а не на публичните фигури, беше въведен с изричната разпоредба, че ограниченията в него не се отнасят за журналистите. Вместо това в България от работещите в медиите ще се изисква да се самоцензурират във всеки един случай, когато пишат за политическа или друга публична личност, за да не прецени след това контролният орган - Комисията за личните данни, че има „навлизане в личната сфера на обекта. Подобен прочтит на европейския закон обаче е в пълен разрез с правилата за медийна свобода.
За нарушителите вече са предвидени санкции. Комисията за защита на личните данни може да налага глоби в размер на 4% от годишния оборот на "виновните" медии, само ако установи, че в личното пространство на цитираното лице е било намерено издание, каквото и да означава това.

















Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com