11.07.2019 10:36

Какво отрязахме от Ф16

Видян 2101 пъти | Коментари 0
Гласували 2 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна


Ще се оправим ли с този пакет?
Предвид орязването на това, което експертите от ВВС и МО са определили, като нужно за ефективната експлоатация на осемте български F-16, възниква въпроса дали те могат да се използват у нас с това окастрено оборудване?

Краткият отговор на този въпрос е „Да, ще могат да се използват нормално”, но тук трябва да се направят няколко уточнения, включително какво разбираме под определението „нормално използване”.

Ако става въпрос за повеждане на тренировъчни полети и линейното обслужване на изтребителите, то всичко необходимо за тази дейност е налично. Но ако идва реч за бойно използване, то нещата придобиват съвсем друг смисъл.

С наличния боекомплект от 13 броя AIM-120 и 12 броя AIM-9 не може да става въпрос за водене на каквито и да е сериозни сражения „въздух-въздух”. Простата аритметика показва, че на четири от наличните осем F-16 ще могат да се сложат по две AIM-120 и AIM-9, като останалите четири изтребителя ще получат по една ракета AIM-120 и AIM-9, а в резерв ще остане цяла една AMRAAM. Така звено български F-16 би могло да излети с горе-долу прилично въоръжение за сражение „въздух-въздух”, но ако изразходи боекомплекта си или му се наложи да го изхвърли аварийно, то ракети за второ бойно излитане просто няма да има.

Наличните свободнопадащи бомби Mk 82 не са адекватни за съвременни бойни действия и практически принизяват новите F-16C/D до нивото на наличните МиГ-29, които също могат да използват свободнопадащи бомби с доста прилична ефективност.

Липсата на самолетообслужваща техника за база за предно разполагане, също ограничава значително тактическата свобода, с която изтребителите ще могат да се използват в случай на война.

Трябва да отбележим, че поддръжниците на покупката на F-16, които само до преди няколко месеца тръбяха, че трябва да се купи F-16, защото само той става за водене на сериозен конфликт, сега тихомълком смениха тезата и обикалят телевизионните студиа, обяснявайки, че наличното въоръжение и оборудване е достатъчно за провеждане на мисията „ер полисинг”.

И това е така, но както каза и премиерът Борисов, не купуваме само самолет за „ер полисинг”.

Отвъд броенето на ракетите остава въпроса с орязването на броя пилоти, които трябва да преминат през обучение в САЩ. При шест едноместни и два двуместни изтребителя, това прави общо 10 пилота, а стандарта на НАТО изисква да има по 1,5 подготвени екипажи за всеки боен самолет или в нашия случай това са 15 души. Орязването на броя на екипажите, които ще преминат през обучение е стандартна практика за намаляване на общата цена на подобни сделки и вече е правено много пъти в България при покупката на нова техника. Рисковете, обаче са повече от сериозни. Ако си представим, че от обучените 12 пилоти двама или трима напуснат редовете на ВВС скоро след приключването на тренинга им (нещо, което никой не може да гарантира, че няма да се случи, особено ако продължи безпътицата в кариерното развитие и липсата на сериозен ръст в заплатите), то България може да се окаже, че няма достатъчно летци за всички налични F-16. Сходен е и въпроса с броя на инженерите и техниците.

Добре е България да се поучи от негативния опит на Румъния, която също реши да орязва броя на пилотите и техниците, които минават през програма за приучаване. Въпреки, че северната ни съседка експлоатира типа вече почти три години, кризата с липсата на пилоти не е преодоляна, не успя да стартира нормален процес на обучение в страната и наскоро бе взето решение новите пилоти на F-16 да се обучават в САЩ.

Колко още трябва да доплатим за изтребителите?
И така, колко още над въпросните 2,2 млрд. лева трябва да даде България за да може да сметне, че има боеготови изтребители, които могат да се използват в случай на сериозен конфликт, като по този начин се гарантира националната ни сигурност?

Ако приемем, че трябва да се купят още поне по 30 броя AIM-120 и AIM-9, то иде реч за около $50 - 60 млн. (приблизителната цена на един AMRAAM е около $1 млн., а на Sidewinder е малко над наполовина, но има допълнителни разходи за транспорт и обслужване на сделката). Цената на единичен малокалибрен боеприпас GBU-39 е около $50 - 60 000, сходна е и цената на по-тежките GBU-54 JDAM и GBU-49. По около $3 – 4 млн. струва единичен целеуказващ контейнер AN/AAQ-33 Sniper. Така покупката на поне по 80 управляеми боеприпаса от трите типа, плюс още шест контейнера ще излезе около $40 млн. или ако закръглим и като добавим покупките на допълнителни услуги към тези боеприпаси, плюс покупка на пускови установки LAU-129, гредови държатели и други, за довъоръжаването на изтребителите ще идат минимум $100 млн. (около 175 млн. лева).

Покупката на още въоръжение трябва да се направи и по друга причина – нормалният процес на подготовка и поддържане на натренираност у бойните пилоти изискват определен брой стрелби с реално въоръжение, включително и ракети „въздух – въздух”. Нещо, което поне до някъде се прави и в момента във ВВС. Така всяка година си има един нормален разход на боеприпаси за учебни цели.

Второто голямо перо на допълнителните разходи е инфраструктурата в авиобаза Граф Игнатиево. Преди няколко месеца ВВС са изготвили докладна записка за разходите по изграждането на специфичната инфраструктура необходима за експлоатацията на F-16, разходите по основния ремонт на авиобазата, който вече е повече от необходим, плюс разходите, нужни за това бойното дежурство да се носи от друга база за поне няколко месеца. Сметката е показала 200 млн. лева, като половината сума е за специфичната за F-16 инфраструктура.

В инфраструктурната графа може да идат и разходите по преместването на МиГ-29 от Граф Игнатиево, тъй като вече неформално е било заявено от американска страна, че използването на F-16 и МиГ-29 от една и съща база е нежелателно. Но тези разходи за сега са неизвестни и няма да ги калкулираме.

В деня, в който правителството даде мандат за подписването на договорите за покупката на F-16, бе съобщено, че е имало обещание от САЩ около $60 млн. от разходите за инфраструктура да бъдат поети от американската страна. Безспорно, това би било добра новина, но източници на АЕРО в МО съобщиха, че за сега въпросните обещания са без конкретика и не е ясно какво ще искат от Съединените щати в замяна. През март тази година $105 млн. бяха предложени безвъзмездно за модернизация на военните летища в Словакия, но страната отхвърли тези пари, изтъквайки правни, суверенни и геополитически аргументи.

Не е за пренебрегване, че България трябва да плати сама транспортна на цялото оборудване от САЩ (с включено застраховане на стоките и прочие), прелитането на осемте самолета, както и разходите по складирането на въпросното оборудване в Съединените щати, защото то става собственост на България, в мига в който се приключи с производството му. Вероятно ще трябва да се плати и за оборудване за експлоатация на нашите F-16 в база за предно разполагане (само така може да се гарантира участието им на международни тренировки извън страната или поемането някога на мисията „ер полисинг” в Балтика или Исландия).

Така може да се направи информирано предположение, че за дооборудването и осигуряването на експлоатацията на F-16 в България ще трябва да се дадат още около 500 млн. лева. в рамките на следващите три до пет години или реално цената на сделката (поне що се отнася до първоначалната инвестиция) ще достигне 2,7 млрд. лева без ДДС. И да, отново трябва да се припомни, че първоначалния бюджет бе 1,5 млрд. без ДДС.

Каква я мислехме, каква стана
Кабинетът „Борисов 3” взе чисто политическо решение при избора на F-16, като дори бе отхвърлена концепцията, че въобще е правен конкурс у нас. Оставяйки това решение настрана, трябва да обърнем внимание на целите, които политическото ръководство на МО си самопостави при преговорите с американската страна – придържане на цената в рамките на одобрения от Народното събрание бюджет, разсрочено плащане, доставка в рамките на три години от подписване на договора, индустриално сътрудничество в сериозен обем, поддръжка изцяло в България и непипане на пакета от оборудване и въоръжение, който е посочен от експертите.

Смело може да се каже, че ръководството на МО и като цяло правителството (тъй като преговорите се водеха и от министерствата на икономиката, финансите и външните работи) претърпяха сериозен провал в постигането на целите, които сами си бяха поставили.

Цената на сделката ще е със 700 млн. над посоченото от Народното събрание (преразход с над 45%). Разсроченото плащане се изпари по неясни причини, макар да имаше опции за търсене на плащане на сделката в период от няколко години. Авансовото плащане от своя страна, натоварва бюджета и вероятно ще спъне сериозно другите големи програми за превъоръжаване.

Доставката в рамките на три години от подписването също се оказа невъзможна. Според източници на АЕРО, в проектодоговора, изпратен на България е заложено, че предаването на първите два F-16 ще стане през юли 2023 г. Останалите шест машини ще бъдат получени на две порции – едната през октомври 2023 г. и последната през януари 2024 г. Тук трябва да се отбележи, че предаване в САЩ не е равно на доставка в България и реалното пристигане на самолетите у нас ще стане на по-късна дата и зависи от различни фактори - готовност на България да получи самолетите, например.

Цялостна поддръжка в България няма да има, като по-сложните системи и агрегати ще се ремонтират зад граница. У нас ще се прави поддръжка на ниво O-Level (линейно обслужване) и до известна степен на I-Level (еквивалентно на поддръжката в ТЕЧ). Тежкото обслужване (D-Level) няма да става у нас. Към това е вързано и индустриалното сътрудничество, което може да бъде определено, като скромно – организация на ремонта в „Авионамс” на части и агрегати от хидравличната и електрическата система, както и колесника, плюс неясни обещания за сътрудничество в областта на безпилотните апарати. При всички случаи то няма да достигне 10% от сделката.

И разбира се, пакетът стоки и услуги, които експертите от МО и ВВС поискаха през февруари 2019 г. бе сериозно орязан.

Изводите от одисеята около покупката на F-16 не са особено добри, като се вижда, че България има проблем с договарянето на изгодни условия при подобни сериозни оръжейни сделки. Дори когато се купува добър и способен самолет, какъвто безспорно е F-16 Block 70, това не може да стане по най-оптималния и изгоден за страната ни начин. Така по всичко личи, че при F-16 се е изхождало от мотивацията, че сделката трябва да се реализира независимо от цена (пряката и преносната), като се гонят някакви други цели, които остават скрити за данъкоплатците.

Източник: http://aeropress-bg.com


 


<< назад

Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com
реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !