Българите протестират заради липсата на наказания за политическата корупция , съдебната система продължава да не е напълно реформирана, а са видими и връзките между политици и медии. Това пише Европейската комисия в първия си доклад за България по новия общоевропейски механизъм, предаде бТВ.

„Липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г. и все така се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг“, пишат от ЕК.

Отбелязва се още, че, въпреки наличието на правна рамка за конфликта на интереси, все още има опасения по отношение на лобирането, което на практика е нерегулирано.

Въпреки заявките на управляващите за реформи, които да гарантират баланса на силите в съдебната система, Европейската комисия обръща внимание, че и предложените към момента промени не гарантират истински независимо разследване на главния прокурор.

Причината – процедурата по избирането на специален обвинител, който да се занимава с подобни случаи. Тя е в ръцете на ВСС, а там главният прокурор, подчинените му по закон членове на прокурорската квота и потенциално политическите назначения, идващи също от ПРБ, имат голямо влияние.

„Липсата на прозрачност на медийната собственост се счита за повод за притеснение. Правната рамка срещу политически вмешателства не забранява на политици да имат медии и има установени връзки между политически лица и медии“, посочват авторите на доклада.

Те отбелязват и че няколко журналистически организации са сигнализирали за онлайн тормоз и физически посегателства срещу журналисти у нас.

Като потенциален проблем се посочват законодателните инициативи в посока на това да се ограничи работата на неправителствените организации с чуждестранно финансиране.

Що се отнася до плурализма на медиите, законодателната рамка в България се основава върху редица конституционни предпазни клаузи и  законодателни мерки като Закона за радиото и телевизията. Този закон обаче често не