21.12.2020 11:43

Приключва "светът от вчера", с който сме свикнали и който ни е скъп: Д-р Михайлов

Видян 2311 пъти | Коментари 1
Гласували 2 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

         За мен бунтът срещу Борисов е оправдан и без повод, той е легитимен по определение. Свръхлегитимен. Този протест и подкрепата за него е граждански дълг, проява на нормалност, на добър вкус. Независимо от всички възможни възражения. Бърборенето за политика при "генералното условие" на този премиер е загубено време. Етюдът в спалнята и изповедта по телефона са безобразие на всички безобразия.Това не можеше да бъде оставено без последствия. В етюда от спалнята откриваме всичко от "низовия" предприемачески идеал и приватизираната публична власт: пари, злато, дама вамп зад кадър и блажена "мъжка" умора. Пищов. Художествено завършен образ на реализирания "мъжки" идеал. "Токсичната маскулинност". Въпросът " какво следва нататък?" е уместен, но вторичен въпрос. Кариерата на Борисов е ефект на размишления за целесъобразност, за "неизбежния компромис". Борисов е производство на тъкмо на задкулисни "десни" размишления, това трябва да се помни. Пътят към българския политически "ад" е постлан с добри коалиционни намерения, с разнообразни действия и бездействия, продиктувани от фамозния "политически разум". Ние сме омагьосани от този "разум", от фолклорната байганьовска разсъдливост, от тази низост и глупост, която нарича себе си "ум". "Дълбоки" плитки сметки в Ганкиното кафене. Политиката не е зоотехника, а вид култура. Политическа култура. И минимум достойнство. Ако афоризмът на това управление е "аз съм прост и вие сте прости", то ние всички се оказваме развеселени консуматори на простотия, поданници в "царството на простите". Бенефициенти на зоотехническа грижа.


Публикуваме интервюто на д-р Николай Михайлов за "Дневник".

 
- Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

 

- Нямам очаквания, бягам от капана на фалшивите надежди. Идеята за "светло бъдеще", технически наричана "прогрес", ми се струва напълно провалена. Политическият оптимизъм в края на 2020 г. прилича повече на заинатено лекомислие, на безпричинна юношеска бодрост (сама по себе си чаровна!), отколкото на "разум". Единствената надежда на разположение е упадъкът да трае "процедурно" дълго, с остатъчен ресурс за удържане на нещо от "западния начин на живот". Нещо като круиз за последно в приятна каюта. Има някакъв чар във всичко това. Естествено - след ваксинация!

 

По-общо: беше съвършено очевидно, например, че Тръмп не е никакво "чудо на обрата", а арогантен старозаветен капиталист с късна амбиция за историческо чудо. По съвместителство патриот и месия на евангелистите от библейския пояс. Беше също така ясно, че грубата му интервенция ще влоши, а няма да поправи американския упадък. Сега е ред на глобалиста Байдън, който трудно пази равновесие, а при стрес забравя за кого е женен ("Аз съм Джо Байдън, съпругата на Джо Байдън") да спасява Pax Americana. Или още по-точно: транснационалния корпоративен елит. Знаците са за това да бъдат "четени", а тези са знаци на упадък.
 

Американският век е на изчерпване, което е лоша новина, защото е глобален риск и защото приключва "светът от вчера", с който сме свикнали и който ни е скъп. Тъгуваме за този свят. Хегемон в упадък означава озверяла конкуренция и край на "моралното лидерство"(Бжежински). Америка вече не е "град на хълм", мечта и Ханаан, а структурно и "манталитетно" уязвена, разцепена минимум на две, империя. Има истина в "едрото" твърдение, че 19-и век е век на Европа, 20-и на САЩ, а 21-ви на Азия. Китайската перспектива не радва, обаче, а плаши. Трудно е да си представим "христианизиран" Китай, умерен и скептичен "партньор" за решаване на глобалните проблеми. За Китай светът е не-Китай, пазар и плячка. И шанс за "разреждане" на китайското население с прекосяване на чужди граници, на малки групи от по 100 000 човека...

 

Колкото до Русия, колективният Запад я намира приемлива и "жива" само "на парчета" с анексирани природни богатства, джендърна просвета и с "безсмъртния" Навални начело. Мисля си, че тази надежда също "изпреварва събитията" и при заинатяване рискува много и за всички. Кампаниите срещу Русия свършват зле, но никога не свършват. А и отвътре не е така лесно да бъде превзета, защото ще втвърди режима, а това ще ги накара да тъгуват за Путин. Американецът е неспособен на тънка игра, няма въображение. И в декадентството е някак груб.


ЕС (Европа) е видима с просто око паянтова конструкция, чиито лидери, казва французинът Пол Валери са готови, за да облекчат живота си, да връчат тутакси управлението на някой американски губернатор. Де Гол беше несъгласен, но той е изключение.

 

Какво имаме да проумяваме на този фон относно българската политика в края на 2020 г.? Какво да се прави и какво да очакваме? Или както е прието да се казва - "на какво да се надяваме?"


 

Не ми идва друго наум, освен една леко иронична "препоръка". Да се хванем съвсем здраво за полата/панталона на г-жа Фон Дер Лайен, а Байдън "дееспособно" да решава, какво е правилно. И да ни включат във всички военни инициативи за противодействие на "руската експанзия". С една дума: да си пожелаем това, което не можем да избегнем.

 

Оптимизъм по български. Това да очакваме, пък да видим дали няма да се излъжем...

 

- Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

 

- Не съм сигурен, че случилото се беше политическа криза, със сигурност беше стрес за Борисов и в известен смисъл за полицията. Протестът се "засили" да предизвика политическа криза, но постигна "стрес". И чист въздух на Орлов мост. Принос към екологията на града.

 

Опозицията на това управление, "ляво-дясна" по състав и умонастроение, използва известните на всички безобразия, "прелели чашата", за целите на своето политическо "оживление".

 


продължи >>

Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com
реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.