15.03.2021 09:42

8,3 млн. бг избиратели по адрес, а уж са 7 млн., които реално са 5,8 млн: още чудеса в списъците на ЦИК

Видян 9492 пъти | Коментари 2
Гласували 1 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна


"Най-многолюдната избирателна секция в България е от 45 722 имена - 1000 страници - всички с един и същ адрес - ул. Леге 6, София. Така е, защото по закон придобилите българско гражданство, които живеят в чужбина, получават постоянен адрес при мен в сградата на районната администрация (вече над 82 хил. души). Често виждам тези хора, когато ползват административни услуги в района. Бюлетините за гласуване обаче вероятно ще останат недокоснати, както се е случвало винаги досега."

Това написа преди седмица във фейсбук кметът на столичния район Средец Трайчо Трайков като илюстрация на един от парадоксите в изборния процес, както 19 минути писа, а Капитал напомня.

Всъщност точно тези избиратели не са проблем. Проблемът е с другите български граждани, които имат ЕГН и официален постоянен адрес, но само в регистрите. По последните данни на НСИ от края на 2019 г. населението на територията на страната е малко под 7 млн. души (6.95 млн.). Реално за последните две години то е намаляло още и експерти очакват след предстоящото преброяване да са 6.8 млн. В същото време по данни на ГРАО, в страната има регистрирани по постоянен адрес над 8.3 млн. души, а по настоящ адрес - близо 7.6 млн. души

Население общо за страната
(към 31.12.2019 г.)     6 951 482      
Регистрирани по постоянен адрес
(към 15.02.2021 г.)     8 318 678 или  1 367 196 (19.7%) повече
Регистрирани към настоящ адрес
(към 15.02.2021 г.)     7 562 748  или   611 266 (8.8%) повече

Разликите между броя на населението и регистрираните по постоянен и настоящ адрес в страната са огромни за мащабите на страната. Това е сериозен управленски проблем, свързан не само с изборните списъци, защото няма как успешно да планираш управлението във всички сектори без адекватни данни за населението. Проблемът се знае от години, той е публично артикулиран, а експерти отдавна обявиха, че решението минава през законови промени, но няма институция или партия, която да се заеме с това. Може би защото то съдържа най-сериозните перспективи за изборни аритметики.
През 2013 г. Валя М. (името е променено в разследването на Капитал) си купила апартамент в столичния квартал Красно село и първоначално се регистрирала в него по настоящ адрес, тъй като към момента имала постоянен адрес в провинцията. През 2019 г. решила да се регистрира за постоянно в София, където реално живее и работи. Отишла в общината, където получила неочакван отговор - невъзможно е да бъде регистрирана в собствения си апартамент, където вече 6 години живее сама, защото в същото жилище са официално регистрирани по настоящ и постоянен адрес общо 8 души. А това далеч надхвърля броя на обитателите, които могат да бъдат регистрирани в нейното жилище.
Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес в едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. Това ограничение бе включено в ЗГР през 2015 г. заради масовите фалшиви регистрации по време на изборните кампании, особено на местните избори. И обяснява защо през 2013 г. жената е могла да се регистрира в апартамента си по настоящ адрес, без да й се противопоставя фактът, че


 


продължи >>

Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com
реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.