05.08.2021 17:08

ИТН отлага и еврото след вдигането на пенсиите

Видян 1973 пъти | Коментари 2
Гласували 0 рейтинг: 0.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна


Членството в еврозоната бе основен приоритет и за правителството на ГЕРБ, а бившият финансов министър Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев бяха основните двигатели на присъединяването към чакалнята за еврото (валутно-курсовия механизъм ERM II) – на 10 юли 2020 г., и към Банковия съюз на ЕС – от 1 октомври 2020 г.


Досега партията на Слави Трифонов не е поставяла въпроса за отлагане на членството в еврозоната в неопределеното бъдеще. А това е нещо, което би трябвало да бъде казано на избирателите още преди изборите, най-малкото защото целият бизнес у нас вече се е настроил за влизане в еврозоната.


Бившият премиер Бойко Борисов за кратко се опита да свърне от поетия курс, заявявайки изненадващо през февруари м.г., че "няма да насилваме влизането в чакалнята" на еврозоната, докато "няма абсолютен консенсус" в обществото. Два месеца по-късно Борисов се извъртя на 180 градуса и заяви, че България в крайна сметка ще кандидатства за чакалнята за еврозоната до 30 април.


Завоят дойде часове след като председателят на Еврогрупата обяви, че министрите от ЕС са се разбрали за спасителен пакет за съюза на обща стойност 500 млрд. евро. Около половината от тях ще бъдат достъпни и за държавите извън еврозоната, включително България. Другите 240 млрд. евро от спасителния фонд на еврозоната ще се ползват само от 19-те страни в паричния съюз.


Въпреки че именно правителството на ГЕРБ постави целевата дата 1 януари 2024 г., остава неясно доколко тя е изпълнима, дори българските власти да направят всичко възможно процесът да приключи успешно. Със сигурност се знае, че българският лев трябва да премине успешно участието си във валутния механизъм ERM II (чакалнята за еврото) поне до 10 юли 2022 г. След това е необходим положителен доклад на Европейската централна банка и на Европейската комисия, както и постигане на съгласие сред държавите членки на еврозоната. България трябва успешно да изпълни и т. нар. Маастрихтски критерии за влизане в еврозоната, включително условието за ниска инфлация, което не успя да направи при последната оценка на ЕЦБ. Заради извънредните разходи покрай кризата с Covid 19 могат да се появят и проблеми, свързани с бюджетния дефицит.


Българското общество продължава да е раздвоено за членството в еврозоната, сочи проучване на Евробарометър, публикувано през юли. 54% от българите одобряват стъпката, но 53% заявяват, че предпочитат приемането на еврото да стане "след известно време" или "колкото може по-късно". 47% смятат, че членството ще донесе предимно позитивни последствия, а 49% - предимно негативни. Хората се опасяват най-много от непосредствения ефект от присъединяването към еврозоната – покачването на цените, което е почти неизбежно в следващите години у нас заради очакваната по-сериозна инфлация, но според някои - и заради ценовата конвергенция.


продължи >>
<< назад

Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com
реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.