29.11.2021 21:14

Гран При за Трендафил Данаилов - съдията, който запази честта на България след атентата над папата

Видян 748 пъти | Коментари 1
Гласували 0 рейтинг: 0.0000
Трендафил Данаилов
01/02
много слаба слаба добра много добра страхотна

Деветият Бал на юристите, част от който са и Националните правосъдни награди, тази година ще се проведе на 3 декември. Досега Гран При са получавали Еньо Комитов, професорите Александър Янков, Васил Мръчков, Огнян Герджиков, конституционните съдии Константин Пенчев и Атанас Семов, деканът на Юридическия факултет към Софийския университет Сашо Пенов, най-възрастният действащ адвокат Йордан Минчев /92 г./, бившият министър на правосъдието и първи европейски съдия в съда на ЕО в Люксембург Теодор Чипев.
През годините гости на церемонията са били президентите на Международния Адвокатски съюз – Мигел Луиназ и Жан-Жак Уетвилер, директори на международни адвокатски колегии, съдии от съда в Люксембург и много други.
Националните награди за правосъдие се организират от Балканската Медийна Асоциация, с подкрепата и помощта на Международния Адвокатски Съюз, Адвокатските колегии от цялата страната, Камарата на Нотариусите, Българска Съдийска Асоциация, Професионалната асоциация на медиаторите, Асоциация на жените Адвокати, Асоциация на синдиците в България.
На събитието, което няма аналог в световен мащаб, присъстват над 200 гости от българския и международния правен свят. Във вечерта на церемонията се награждават 10 заслужили юристи в категориите – Адвокат, Съдия, Прокурор, Нотариус, Кантора, Медиатор, Синдик, Дело, Млад юрист, Правосъдие зад граница, както и Гран При за цялостен принос в правосъдието.
Професионално жури тази година  е в състав съдията от Общия съд на ЕС Марияна Кънчева, проф. Огнян Герджиков, проф. Атанас Семов и адвокат Владимир Дончев.
Събитието е с благотворителен характер и има за основна цел набирането на средства за деца с увреждания, включително и за първата детска рехабилитационна площадка, чрез благотворителна томбола и търг с картини на популярни български художници – Николай Панайотов, Николай Янакиев, Иван Яхнаджиев, Елеонора Бакалова, Милена Минчева и други.
Водещ на церемонията е авторът на „Законът и Темида“ по БНР  Анелия Торошанова.
Голямата награда за правосъдие тази година отива при Трендафил Данаилов Данаилов. Той е българският съдия по делото “Антонов”, благодарение на него обвиненията към българските граждани, които италианският съд свързва с атентата срещу папа Йоан Павел II, са смекчени.


 


Отличието идва 40 години, след като светът заговори за българска следа в покушението.
Ето разказът за онези дни на съдия Данаилов пред judgesbg.org:
“Аз от пресата научих, че са задържали Сергей Антонов, че ще търсят наказателна отговорност още на двама българи: Желю Василев и Тодор Айвазов. Тодор Айвазов беше счетоводител на
нашето посолство по това време, а Желю Василев – секретар на военния аташе. Сутринта отидох на работа в съда, по едно време ми звъни секретарката на главния прокурор Коста Лютов. Кани ме при него, там беше и заместник-министърът на правосъдието Иван Мавров, мой състудент. “Ела бе, човек, носим ти радостна вест. Съдебната поръчка на римския съд ти ще я изпълняваш”. Останах като гръмнат. Как са го решили – нямам представа. Аз знам какво е съдебна поръчка: трябва един въпросен лист да ти прати съдът, да посочи кой трябва да бъде разпитан. По тия въпроси разпитваш и изпращаш протокола на делегиращия съд. Ние нямахме договор за правна помощ с Италия. Нашите се съгласили на добра воля да бъдат разпитани като свидетели, не като подсъдими, и по нашето законодателство. Италианците се съгласили и т.н. Сюрпризираха ме, че ще дойде и римският съд да присъства. А това е недопустимо от правна гледна точка. И нашите, пак на базата на добронамереност, се съгласили. Чакам аз да получа въпросния лист, няма. Един ден ме среща главният прокурор Коста Лютов: “Тренди, изготви ли въпросния лист?” – “Кой въпросен лист, бе?” – “Ами дето ще ги разпитваш тия нашите.” – “Е как ще ги разпитвам, нали трябва римският съд да ми ги прати?!” Делегиращият съд. А те ми изпратили част от показанията на Мехмед Али Агджа, все едно ученик ги е писал. Тук се беше водило следствие, от нашите. Йордан Орманков се беше срещал с техния следовател Иларио Мартела. Викам: “Бе Даньо, я ми дай от тия протоколи да се ориентирам!” Даде ми човекът каквото трябва, една нощ не спах, ориентирах се в обстановката. Пристигнаха италианците, води ги съдия Северино Сантиапики, прокурор Антонио Марини, италиански адвокати. В парк-хотел “Москва” се бяха събрали не от цяла Европа, ами от цял свят – и полиция, и тайни служби…Бях като “сам воинът е воин”, с една секретарка. И по едно време Сантиапики поставя въпроса да се отбележи в съдебния протокол, че в залата присъстват и адвокатите по римското дело. Ама по нашето право свидетелите нямат право на адвокати. Сега се допуска при определени обстоятелства, обаче тогава нямаше. Ами като са дали вербална нота и са се съгласили да бъдат разпитани като свидетели, как ще пиша, че имат адвокати!? Аз гледам да ги извадя от това обвинение, в което те са ги набутали нарочно. Отказах. И той казва: “Господин президент /не “председател”/, ние може при това положение да се откажем от съдебната поръчка”. Брех, мама му стара! Ще гръмне целият свят, пресата. Ще измислят, че българският съд е възпрепятствал съдебната поръчка, без да кажат истината. Ами сега!? Дадох почивка, измъкнах го едно кафе да пием отстрани. А те твърдяха, че римският процес не е политически. И Сантиапики ядосан от моя отказ. Той ми казва: “Аз какво да кажа, г-н президент, като отида в Италия!?” – “Ами, колега, аз пък какво да кажа на нашите власти!? Вие сте казали, че не е политически процесът. Защо искате адвокати, когато по нашето право свидетелите нямат нужда от адвокати, а вие сте се съгласили да ги разпитаме като свидетели?” Как да е, замазахме работата, не се отказаха. Добре, ама Агджа направо е лъгал. То беше постановка на техните италиански служби. На “Галиани” 36, една улица в Рим, там имало апартамент на нашите дипломати и той уж ходил там и се
запознал с тия нашите двамата, и че Желю Василев е бил по-висок, а Тодор Айвазов по-нисък. А то е обратното. Тодор Айвазов е 25 см по-висок от Желю Василев. И с моя акъл прост селски, дето се вика, се сетих, изтъпаних ги да ги снимат пред съда един до друг. То си личи. Ония гледат като препарирани, италианците. И пишем, тая разлика да се отрази в протокола. Ей такива едни истории…
На една почивка отидох горе при министърката. И ме среща там един нисичък, цивилен: “Другарю председател, трябва да дадете възможност на нашите хора да ги разобличат!” Аз се чудя как да се


 


продължи >>

Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com

Свързани новини

реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.