24.09.2013 14:39

Как Иво Прокопиев се позлати по царски покрай НДСВ

Видян 2247 пъти | Коментари 0
Гласували 2 рейтинг: 3.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

Рожба на добре платена любов с властта, този емблематичен за българския преход финансово-политически кръг е обслужвал силните на деня и е получавал сериозни облаги. В поредицата "Миризмата на кръга "Капитал" вестник "Репортер" представи хронологично каскадата от далавери, с които членовете и приближените на този кръг вмирисаха представите на хората за честна политическа и икономическа игра.


Управлението на НДСВ ще си остане златен период за много от настоящите активни представители на бизнеса у нас.


Не че "жълтите" дадоха много възможности за правене на бизнес. Не, но се оказа, че в страната има за продажба повече активи, отколкото надживелите безскрупулната приватизация на Божков си представяха. А продажбите чрез РМД вече са направили каквото са могли - голяма част от перспективните български предприятия са попаднали в частни ръце. И то в ръцете на единици избрани, защото по познатата схема с увеличение на капитала или други задкулисни ходове работниците почти веднага са отрязани от собствеността, разкрива в. Репортер.


Много от тези сделки отиват в прокуратурата. Точно там се оказват продажбите на "Каолин" и винпром "Дамяница". Активите са придобити от Иво Прокопиев и компанията  му от кръга "Капитал" след скандални нарушения. Но от опита си със "сините" Прокопиев знае, че трябва да бъде с властта и успешно се маскира като българско юпи. Тази дума става ключова за управлението на "жълтата подводница" - НДСВ.


През лятото на 2001 г. имаше избори. Малко преди тях у нас се появява митичната фигура на Симеон Сакскобургготски с намерението да влезе в управлението със свое политическо формирование.


Царят обещава, че ще оправи поданиците си за 800 дни и печели убедителна победа над разтърсения от корупционни скандали и вътрешни боричкания СДС.


Икономическата програма на Национално движение Симеон Втори (НДСВ) е написана "на крак" от група млади представители на инвестиционните среди от Лондон и Ню Йорк. След спечелването на изборите от НДСВ "юпитата" триумфално се завръщат, за да застанат начело на министерствата и да преминат към изпълнението на  програмата си.


А сред основните точки в нея е продължаването и завършването на приватизацията. Има ли какво още да се продава, се питат хората? Има и още как - питайте тукашните "юпита" воглаве с Прокопиев. Привнесените и местните "експерти" бързо се сдушват, а Прокопиев зарязва "синята" си пристрастност и става радетел на жълтата идея. Младите министри и идеите им струят от страниците на вестник "Капитал", а в това време кръгът "Капитал" заема позиции за прилапване на държавни активи. Спорт, който Прокопиев е усвоил много добре при Костов и Божков.


Управлението на НДСВ е златният период за Иво Прокопиев. Запознат вече с държавните хватки, той максимално стопля контакта с властта. Но вече знае, че за да има пряка връзка, трябва да разполага с представителност.


Така за собствено ползване създава неправителствена стопанска организация с гръмкото име Българска международна стопанска асоциация. Тя обаче така и не достига до стандартите да бъде представителна организация. По тази причина Прокопиев се преориентира към Съюза на работодателите, където заема мястото зам.-председател.


Когато правителството "Сакскобургготски" приема Съюза на работодателите за представителна на национално равнище организация, Прокопиев веднага яхва лидерското място. С авторитета на шеф на работодателска структура той увеличава и лостовете за влияние над решенията на правителството. За да имат съюзник работодател и медиен магнат, властимащите са склонни на "някои комплименти" към кръга "Капитал"


Първата ключова приватизация за кабинета "Сакскобургготски" всъщност се проваля. Опитът през 2002 г. да се раздържавят 80% от "Булгалтабак холдинг" завършва с катастрофален провал за икономическия министър Николай Василев. За победител в конкурса е обявено "Табако кепитъл партнърс", предложило 110 млн. евро. Зад него официално стои Дойче банк, която гарантира сделката.


Василев на няколко пъти защитава купувачите, които така и не стават съвсем ясни, а процедурата за приватизация завършва с неуспех. От провала се възползва Прокопиев, който взема поръчката да организира листването на минариториен дял от цигарения холдинг на борсата.


В ключова за капиталци фигура се превръща Лидия Шулева. Първоначално социален министър, а после икономически и вицепремиер, тя отговаря за изпълнението на стратегията за приватизация в правителството "Сакскобурготски". При нейното управление инвестиционният посредник на Прокопиев "Булброкърс" печели заедно с ОББ поръчката за консултант по т. нар. пул "Мечта".


Става въпрос за конкурса за консултант и инвестиционен посредник при продажбата на миноритерни пакети от "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" ЕАД - 20%, "Параходство Български морски флот" - 30%, "Проучване и добив на нефт и газ" - 49%, "Булгартабак холдинг" - 12,8% и "Българската телекомуникационна компания" (БТК) - 20%.


В крайъгълен камък за съществуването на бизнеса на Прокопиев през годините се превръща сделката с посредничеството по приватизацията на БТК. Определяна често като "кражбата на века", сделката оставя повече въпросителни, отколкото ясноти. След нея структурата на БТК така се оплита, че й трябваха 10 години, преди да придобие нормален вид.


В проспекта, написан от "Булброкърс", се предвижда делът от 34.8% от акциите на БТК да се продадат през фондовата борса срещу компенсаторни инструменти. Това е запазен знак за приватизационните сделки с автор Прокопиев.


Формалното обяснение за използването на компенсаторки е, че така държавата затваря свои задължения към хора, които е обезщетила по някакъв начин. Истината е, че компенсаторките всъщност служат само за изсмукване на държавен актив, защото те са придобивани от борсата, където се търгуват на цена в пъти под номинала. При цена на акция от 1 лев и цена на компенсаторен инструмент с номинал 1 лев, струващ обаче 20 ст., купувачът ще плати 5 пъти по-ниска цена.


Именно такъв подход предлагат от "Булброкърс" на Агенцията за приватизация при процедурата за БТК. С тази вътрешна информация обаче разполагат само съдружниците в "Булброкърс" Иво Прокопиев и Иван Ненков. За втория има публикации в медиите, които го  определят като роднина на Лидия Шулева, министър на икономиката с ресор приватизация. Те изкупуват за свои клиенти и за себе си почти целия ресурс на компенсаторни записи по не повече от 20 ст. при номинал един лев.


Така значителен миноритарен дял от телекома е буквално подарен на купувачите. Нещо повече - Иван Ненков дори влиза в управлението на БТК като "представител на миноритарните акционери". Така посредникът на практика официализира участието си и като собственик. Факт, който Прокопиев продължава да отрича и до ден днешен.


Но приватизацията не спира тук. Публична тайна е, че правителството на НДСВ използва посредничеството "зад кадър"на "Булброкърс", за да продаде седемте ЕРП-та. Официално консултант при приватизацията на  67% от ЕРП-тата (Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Пловдив, София, София област и Плевен) е "БНП Париба". Но запознати със схемата твърдят, че консултант на консултанта е именно Прокопиев.


Благодарение на безценните консултации на неговата компания държавата остави за себе си дял от 33%. Впоследствие стана ясно, че така тя е поставена в позицията на абсолютно безсилен съдружник на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. Условията в приватизационните договори им гарантираха печалба от 16% до 2008 г., а до 2018 г. - от 12%. В същото време в контрактите услужливо са пропуснати каквито и да е изисквания за инвестиции.


Tака електроенергията на българите поскъпна три-четири пъти в рамките само на няколко години. А през цялото това време чуждите инвеститори източват чрез договори за външни услуги ЕРП-тата и радват шефовете си с тлъсти печалби. За сметка на българския потребител.


И за да бъде пълен разцветът на Прокопиев при "царуването" на Шулева и компания, той получава още една позиция за влияние. Благодарение на Шулева Прокопиев става шеф на Надзорния съвет на НОИ. Това е изключително важна длъжност, защото дава възможности както за ефективно моделиране на политиките на НОИ, така и за лобиране за кардинални промени в принципите на осигуряване и харчене на парите. Точно това се опитва да направи и Прокопиев, като развива идеи за инвестиране на този огромен обществен ресурс в рискови активи.


Предлаганата от него схема е държавата да трансферира в НОИ част от средствата във фискалния резерв, които са натрупани или се очакват скоро от приватизацията. Тези пари няма да се харчат, а ще се инвестират от НОИ и с лихвите ще се увеличат средствата на осигурителния институт. Това според Прокопиев ще позволи както намаляване на осигурителните вноски, така и увеличаване на размера на пенсиите.


Прокопиев предлага за тази цел да се отделят 3 млрд. евро - 500 млн. от фискалния резерв и очакваните близо 2.5 млрд.евро от вече приключилата сделка за БТК и предстоящите (бел. ред. - по онова време) за ЕРП-тата, ТЕЦ-овете и още няколко.


Идеята за "инвестирането", разбирай изяждането на парите за пенсия, веднага е охотно одобрена от вицепремиера Лидия Шулева. Предложението обаче среща силни критики от страна на финансисти. Сред големите критици впрочем е сегашният премиер Пламен Орешарски, който по това време е тъкмо сдал поста на зам.-министър във финансовото министерство.


"Не съм убеден, че дори да се реализира, тази мярка ще даде значим ефект, тъй като доходността на един портфейл в такъв размер няма да е чак толкова значима, че да покрие огромните дефицити на НОИ", казва Орешарски пред радио "Нова Европа".


Той подчертава, че този резерв трябва да се управлява сравнително консервативно, защото при преобладаващи инвестиции във високодоходни активи се увеличават рисковете. Според Орешарски максималната очаквана доходност при разумни инвестиции е 4-5% годишно при сегашните условия.


Напъните на Прокопиев да изяде парите за обществена пенсия тогава не успяват, но очевидно олигархът е хвърлил око над спестяванията трайно, защото 10 години по-късно той все пак успя да прилапа средствата. Макар и не обществените, а вече частните средства на осигурените в ПОК "Доверие".


Опитът му с паразитирането около властта се оказва толкова успешен, че след нов пълен мандат - този път на НДСВ, Прокопиев е здраво свързал бизнес с власт. Тази изпитана схема е основата на всички негови политико-икономически действия. По-късно те ще добият още по-скандален нюанс, като пропълзяват още по нагоре - към бизнес машинации с държавен глава, допълва в. Репортер.



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com
реклама

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

.