Фарма-мафията върти 4,4 млрд.лв. без контрол, доказва здравно ексвице

„Най-общо казано, огромно количество български граждани не можеха да намерят лекарства в аптечната мрежа заради което спираха лечението си, а над 80 000 диабетици от общо около 400 000 диабетно болни, които не могат да прекъснат терапията си, ходеха в други региони на България, в Гърция и в Турция, за да се снабдяват с инсулин.
 Извън кризата в горецитирания период следва да се отбележи и трайната тенденция за увеличаване на публичните разходи за лекарства от 182 млн. лв. през 2001 г. на 905 млн. лв. през 2016 г. или с около 500% увеличение за последните 15 години.
 Бързо нарастваха и частните разходи за лекарства – с над 200% за последните 10 години, което свидетелства за лошо системно управление, неефективност и продължителна липса на контрол във фармацевтичния сектор...
Ето защо реших, че свободната от години длъжност зам.-изпълнителен директор на ИАЛ е една възможност за включване на професионалист с качества, опит и доказани възможности, какъвто се явяваше д-р Доганов към въпросния момент, който би могъл да помогне отвътре за реализацията на задачите изброени по-горе...
Г-жа Асена Стоименова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), сама признава, че във фармацевтичния сектор отдавна е налице липса на контрол, а именно: „Досега строги проверки не са правени, а са останали само в сферата на намеренията“, като беше разкрила и фрапантен пример: „Засечена е фактура за закупуване на лекарства на стойност над половин милион лева“...
 В допълнение уточних: „Когато става дума за публични средства, първо трябва да отговорим как се изразходват те и отговорът не би трябвало да е чрез лобизъм, лоши решения и механизъм за придърпване на ползите, а чрез основния въпрос – как да върнем на потребителя онова, което е гарантирал чрез данъците и осигуровките си“. Тези изявления според мен създадоха сериозно напрежение сред представителите на фармацевтичните корпорации – производители, търговци на едро и търговци на дребно с лекарства.
 На тази конференция присъстваше и г-жа Асена Стоименова, която поканих на среща в МЗ, защото дотогавашните разговори с нея провеждани от зам.-министрите на здравеопазването, очевидно не даваха резултат по отношение на контрола на аптечната мрежа и търговците на едро на лекарства...
 Изпълнителната агенция по лекарствата, всъщност, е упълномощената институция за упражняване на контрол върху фармацевтичния сектор и наличието на лекарства в аптечната мрежа, т.е. неефективността или занижения контрол, липсата на лекарства, както и стремглаво повишаващите се разходи бяха индикатори, че там нещо не е наред.
 Ето защо реших лично да поема инициативата въпреки натовареността ми с множество други ресори като вицепремиер. Допълнително поисках помощ и от министъра на финансите г-н Кирил Ананиев с цел да упражним контрол, но вече не само чрез ИАЛ, а и с Националната агенция по приходите (НАП) и Агенция Митници, към този състав приобщих и представители на НЗОК и на Изпълнителна агенция Медицински одит (ИАМО), което впоследствие даде решаващ проблема резултат: Приложение №4 – „Със 70 % са намалели сигналите за дефицит на инсулин и други жизненоважни лекарства“
 По този начин кризата с липса на лекарства в аптечната мрежа към края на м. март 2017 г. беше преодоляна в значителна степен – около 70%...
 През цялото това време, обаче (февруари – март 2017 г.), моят екип и аз констатирахме, че ИАЛ проявява пасивност и неефективност в дейността си по контрола, а в предходния период, още от 2014 г., очевидно бяха допуснати пропуски довели до бюджетни преразходи, злоупотреби, прекупваческа дейност, кражби на лекарства реимбурсирани от НЗОК, криминален реекспорт и липса на лекарства в аптечната мрежа, което беше прераснало в тежка криза през последните месеци на 2016 г. и началото на 2017 г. Тези факти и констатации се нуждаеха от проучване на причините и вземане на адекватни мерки за пресичането на лошите резултати, защото те рефлектираха негативно върху здравето и живота на стотици хиляди болни български граждани, като в същото време се реализираха злоупотреби с публични финанси”.
Какво се случва? Вместо да назначи заместник, както й е наредено, шефката на агенцията пасува, че даже дава сигнал до прокуратурата срещу министъра, понеже й повишил тон. Държавното обвинение не се заема с източването на НЗОК и фарма-мафията, а веднага започва две разследвания срещу ... министъра, който се оказва в крайна сметка изправен пред съда.
Все пак, каквото и да се говори за съдиите, накрая правото възтържествува и Семерджиев беше оправдан.